Видовото разнообразие в България е изключително високо предвид относително малката площ на страната. Българската биота се нарежда измежду най-богатите на видове в Европа.
В случая обръщаме по-специално внимание на Българската флора, която съдържа между 3 550 и 3 750 вида виещи растения, около З 000 вида водорасли, 668 вида мъхове и 58 вида папрати и папратовидни, както и над 700 вида лишеи. В България са описани около 2100 таксона гъби – макромицети (в сравнение с общо 5 500 вида в света).
Горите в България традиционно са стопанисвани главно с цел дърводобив и защита на водосборите. С продължаване на усилията за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в горите, все по-голямо внимание трябва да се отделя на страничните горски ресурси и продукти. В тях се включва по-голямата част от лекарствените растения; голям брой от ядливите гъби, от диворастящите плодни дървета и плодоносните храсти; и растения, които се използват за приготвяне на чайове, масла, бои и други продукти. Горските гъби и лекарствените растения се експлоатират широко (и с нарастващи темпове), както за задоволяване на вътрешни нужди, така и за износ. Много от тези видове са подходящи за култивиране и могат, при правилно разработване, да бъдат от полза за местната икономика, което същевременно ще намали натиска върху диворастящите им популации. Горите са и местообитания за различни видове дивеч, неподлежащи на лов видове птици и бозайници, както и на много други по-малко забележими и без стопанско значение компоненти на екосистемите. Запазените естествени български планински гори, които са сред най-старите и най-обширните в Европа, са убежище за много горски видове (включително едри хищници), които са изчезнали в други части на континента. Тези гори предлагат и значителни възможности за отдих, рекреация и туризъм за планинари, любители-орнитолози и други запалени природолюбители. И на края, горите служат като важно място за провеждане на екологична просвета и научни изследвания.
Макар че стойността на много от страничните горски ползвания е била осъзната и в миналото, върху тези ценности трябва да се постави още по-голямо ударение в бъдеще. При правилно и грижливо стопанисване тези ресурси могат да осигурят преки икономически приходи на местно ниво за дейностите по опазване на горите. Трябва, обаче, да се положат по-големи грижи да се подсигури ползване, което не води до прекомерна експлоатация, което е заплаха особено за лекарствените растения и ядливите гъби. При тези видове трябва да се проучат и подпомогнат възможностите за култивиране, заедно с продължаване на усилията за опазване на техния естествен генофонд и на природните им местообитания.
Именно сред природата, организирахме кратък урок по определяне на горски и други растителни видове. Запознахме се с принципите на работа с определител на растенията и гъбите. Основният извод е от урока беше, че много трудно можем да опазваме това, което не познаваме. Ето защо усилията на членовете на Неформална група „Сентинел“ ще се концентрират върху процеса по опознаване на младите хора на видовото богатство на региона.
В случая обръщаме по-специално внимание на Българската флора, която съдържа между 3 550 и 3 750 вида виещи растения, около З 000 вида водорасли, 668 вида мъхове и 58 вида папрати и папратовидни, както и над 700 вида лишеи. В България са описани около 2100 таксона гъби – макромицети (в сравнение с общо 5 500 вида в света).
Горите в България традиционно са стопанисвани главно с цел дърводобив и защита на водосборите. С продължаване на усилията за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в горите, все по-голямо внимание трябва да се отделя на страничните горски ресурси и продукти. В тях се включва по-голямата част от лекарствените растения; голям брой от ядливите гъби, от диворастящите плодни дървета и плодоносните храсти; и растения, които се използват за приготвяне на чайове, масла, бои и други продукти. Горските гъби и лекарствените растения се експлоатират широко (и с нарастващи темпове), както за задоволяване на вътрешни нужди, така и за износ. Много от тези видове са подходящи за култивиране и могат, при правилно разработване, да бъдат от полза за местната икономика, което същевременно ще намали натиска върху диворастящите им популации. Горите са и местообитания за различни видове дивеч, неподлежащи на лов видове птици и бозайници, както и на много други по-малко забележими и без стопанско значение компоненти на екосистемите. Запазените естествени български планински гори, които са сред най-старите и най-обширните в Европа, са убежище за много горски видове (включително едри хищници), които са изчезнали в други части на континента. Тези гори предлагат и значителни възможности за отдих, рекреация и туризъм за планинари, любители-орнитолози и други запалени природолюбители. И на края, горите служат като важно място за провеждане на екологична просвета и научни изследвания.
Макар че стойността на много от страничните горски ползвания е била осъзната и в миналото, върху тези ценности трябва да се постави още по-голямо ударение в бъдеще. При правилно и грижливо стопанисване тези ресурси могат да осигурят преки икономически приходи на местно ниво за дейностите по опазване на горите. Трябва, обаче, да се положат по-големи грижи да се подсигури ползване, което не води до прекомерна експлоатация, което е заплаха особено за лекарствените растения и ядливите гъби. При тези видове трябва да се проучат и подпомогнат възможностите за култивиране, заедно с продължаване на усилията за опазване на техния естествен генофонд и на природните им местообитания.
Именно сред природата, организирахме кратък урок по определяне на горски и други растителни видове. Запознахме се с принципите на работа с определител на растенията и гъбите. Основният извод е от урока беше, че много трудно можем да опазваме това, което не познаваме. Ето защо усилията на членовете на Неформална група „Сентинел“ ще се концентрират върху процеса по опознаване на младите хора на видовото богатство на региона.
Проект „Приятели на гората“ (2019-3-BG01-ESC31-077798) е финансиран от Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС. Публикациите излагат единствено възгледите на автора, като програмата и Европейската комисията не носят отговорност за изчерпателността и верността на информацията, посочена тук, нито за възможните начини за нейната употреба.