Денят на прясната вода е предложен на Конференцията за околна среда и развитието (UNCED), проведена през 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. Генералната асамблея на Обединените нации определя 22 март да се чества като Световен ден на водата. Денят се отбелязва официално от 1993 г. Целта е да се повиши общественото съзнание и култура, за да се ускори изпълнението на една от целите на развитието за този век – намаляване наполовина на броя на хората без достъп до чиста вода и канализация.
На 22 март всяка година хора и организации по целия свят отбелязват Световния ден на водата, като предприемат действия за справяне с водната криза. Днес, един на всеки трима – около 2,2 милиарда души на планетата живеят без безопасна питейна вода.
Тази година отбелязването на Световния ден на водата е с мотото „Водата и изменението на климата“ – спомогане в борбата с климатичните промени – за намаляване на наводненията, сушата, недостига на вода и замърсяването.
Качеството на водата е ключ към здравето на хората и екосистемите. Опазването на качеството на водата и живота на Земята е споделена отговорност от всички заинтересовани страни – от хората и местните общности до държавните власти и международните организации. Екстремните метеорологични събития правят водата по-оскъдна, непредвидима, по-замърсена или и трите. Хората се нуждаят от вода, за да оцелеят, както и всички системи, на които разчитаме: санитария, здравеопазване, образование, бизнес и индустрия. Плановете за действие за справяне с изменението на климата трябва да бъдат интегрирани в различни сектори и координирани през границите. И те трябва да имат едно общо нещо: безопасно и устойчиво управление на водите.
Тази година е неблагоприятна и за околната среда. Почти всички водоеми – язовири и езера, пресъхнаха в България. Така те оставиха хиляди граждани на страната без питейна вода. Зимата бе мека, без снегове, а пролетта е суха, без снеготопене и дъждове. Основните причини за това обаче не са само природните фактори. Недалновидното управление на водните ресурси (независимо от това, дали водоемът се стопанисва от министерство, държавна компания, областна управа, община или частен собственик) е обичайно за нашите географски ширини. България не прави изключение. Много често личният интерес надделява над обществения и огромни водни обеми се освобождават с цел производство на енергия, рибни ферми, земеделски или индустриални нужди, без да се отчита нуждата от питейна вода за населението. Ето защо все по-често ще чуваме по медиите за криза в цели области от България по отношение на водата. Важно е всеки да знае, че независимо от мястото, на което се намираме и живеем, водата е ограничена, и ако ние не я пестим и опазваме от замърсяване, в скоро време ще започнем да плащаме скъпо, както в буквален, така и в преносен смисъл.
На 22 март всяка година хора и организации по целия свят отбелязват Световния ден на водата, като предприемат действия за справяне с водната криза. Днес, един на всеки трима – около 2,2 милиарда души на планетата живеят без безопасна питейна вода.
Тази година отбелязването на Световния ден на водата е с мотото „Водата и изменението на климата“ – спомогане в борбата с климатичните промени – за намаляване на наводненията, сушата, недостига на вода и замърсяването.
Качеството на водата е ключ към здравето на хората и екосистемите. Опазването на качеството на водата и живота на Земята е споделена отговорност от всички заинтересовани страни – от хората и местните общности до държавните власти и международните организации. Екстремните метеорологични събития правят водата по-оскъдна, непредвидима, по-замърсена или и трите. Хората се нуждаят от вода, за да оцелеят, както и всички системи, на които разчитаме: санитария, здравеопазване, образование, бизнес и индустрия. Плановете за действие за справяне с изменението на климата трябва да бъдат интегрирани в различни сектори и координирани през границите. И те трябва да имат едно общо нещо: безопасно и устойчиво управление на водите.
Тази година е неблагоприятна и за околната среда. Почти всички водоеми – язовири и езера, пресъхнаха в България. Така те оставиха хиляди граждани на страната без питейна вода. Зимата бе мека, без снегове, а пролетта е суха, без снеготопене и дъждове. Основните причини за това обаче не са само природните фактори. Недалновидното управление на водните ресурси (независимо от това, дали водоемът се стопанисва от министерство, държавна компания, областна управа, община или частен собственик) е обичайно за нашите географски ширини. България не прави изключение. Много често личният интерес надделява над обществения и огромни водни обеми се освобождават с цел производство на енергия, рибни ферми, земеделски или индустриални нужди, без да се отчита нуждата от питейна вода за населението. Ето защо все по-често ще чуваме по медиите за криза в цели области от България по отношение на водата. Важно е всеки да знае, че независимо от мястото, на което се намираме и живеем, водата е ограничена, и ако ние не я пестим и опазваме от замърсяване, в скоро време ще започнем да плащаме скъпо, както в буквален, така и в преносен смисъл.
Повече информация можете да намерите на официалния сайт на Световния ден на водата: http://www.worldwaterday.org/
Проект „Приятели на гората“ (2019-3-BG01-ESC31-077798) е финансиран от Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС. Публикациите излагат единствено възгледите на автора, като програмата и Европейската комисията не носят отговорност за изчерпателността и верността на информацията, посочена тук, нито за възможните начини за нейната употреба.