Ентусиастите от НГ „Сентинел“ проведоха среща с млади земеделски производители от района на гр. Копривщица. Основен поминък в града-музей е отглеждането на картофи. Подходящи за картофите са неутралните до слабо кисели (рН-5,8-6,8), рохкавите, наносните и торфените, както и глинестопесъчливите, аерирани, с добър воден и хранителен режим почви. Което ни показва, че както климата, така и почвите са благоприятни за картофите.
Въпросите поставени на срещата са какви торове използват, как обработват почвата, колко е дълбока оранта, запознати ли са за причините пораждащи ерозия и други въпроси от това естество, но най-важният остава дали са съгласни заедно да се борим с разрешаването на екологичните проблеми. Качеството на въздуха, биологичното разнообразие, управлението на отпадъците, рибарството, горското стопанство, биологичното земеделие, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и гражданската защита са някои от конкретните теми, по които работим. Убедени сме, че едни по-добри селскостопански и екологични политики биха могли да предоставят решения за екологичната криза.
• Селското стопанство остава основният източник на замърсяване на водите, а селскостопанските производители трябва да продължат да усвояват поустойчиви практики. Отношението на селскостопанските производители към защитата на околната среда става все по-положително, те проучват нови техники, като например преработката на животински тор.
• Чистата вода без вредни примеси е жизненоважна за здравето и благосъстоянието на човека, както и за природните екосистеми, затова опазването на качеството на водите е един от основните принципи на европейската политика за околната среда.
• Земеделски дейности като разораване на наклонени терени, отстраняване на вегетативния почвен слой, изоставяне на тераси, отглеждане на прекомерен брой добитък, неправилно управление на културите и утъпкване от тежки машини усилват ерозионните процеси.
Несъответствието между интензивността на природноеволюционния процес, който протича бавно, и социалноикономическото развитие на човечеството, което е изключително бърз процес, може да стане причина при неуправлявани или некомпетентно управлявани взаимоотношения в системата “човек-природа”, за локални и регионални екологични кризи. Финалът на тези кризи е деградация на природните и антропогенни екосистеми и на биосферата.
За Копривщица и населените места от района, където ще се реализира проекта, основният източник на средства се явяват именно секторите „горско стопанство“, растениевъдство (предимно картофи) и туризма. А без поддържане на природните дадености целият икономически отрасъл е застрашен от драстичен регрес и това може да се види на практика в района. Ето защо организирането и осъществяването една подобна цялостна инициатива, чиято цел е да демонстрира как чрез принципите на доброволчеството е възможно да се постигнат отлични резултати в подобряване на екологичните условия, ще въздействат пряко върху местното население като способстват за качественото и устойчиво развитие на района.
Срещата имаше за цел да допринесе за разпространяването и развитието на основните принципи на доброволчеството сред целевите групи. Всички тези проблеми очакват разрешаването си с активното участие на младите хора, които в обозримо бъдеще ще бъдат отговорни за прилагането на успешни модели на управление в райони, близки до характеристиките на общините от Средногорието и Подбалкана.
Въпросите поставени на срещата са какви торове използват, как обработват почвата, колко е дълбока оранта, запознати ли са за причините пораждащи ерозия и други въпроси от това естество, но най-важният остава дали са съгласни заедно да се борим с разрешаването на екологичните проблеми. Качеството на въздуха, биологичното разнообразие, управлението на отпадъците, рибарството, горското стопанство, биологичното земеделие, безопасността на храните, хуманното отношение към животните и гражданската защита са някои от конкретните теми, по които работим. Убедени сме, че едни по-добри селскостопански и екологични политики биха могли да предоставят решения за екологичната криза.
• Селското стопанство остава основният източник на замърсяване на водите, а селскостопанските производители трябва да продължат да усвояват поустойчиви практики. Отношението на селскостопанските производители към защитата на околната среда става все по-положително, те проучват нови техники, като например преработката на животински тор.
• Чистата вода без вредни примеси е жизненоважна за здравето и благосъстоянието на човека, както и за природните екосистеми, затова опазването на качеството на водите е един от основните принципи на европейската политика за околната среда.
• Земеделски дейности като разораване на наклонени терени, отстраняване на вегетативния почвен слой, изоставяне на тераси, отглеждане на прекомерен брой добитък, неправилно управление на културите и утъпкване от тежки машини усилват ерозионните процеси.
Несъответствието между интензивността на природноеволюционния процес, който протича бавно, и социалноикономическото развитие на човечеството, което е изключително бърз процес, може да стане причина при неуправлявани или некомпетентно управлявани взаимоотношения в системата “човек-природа”, за локални и регионални екологични кризи. Финалът на тези кризи е деградация на природните и антропогенни екосистеми и на биосферата.
За Копривщица и населените места от района, където ще се реализира проекта, основният източник на средства се явяват именно секторите „горско стопанство“, растениевъдство (предимно картофи) и туризма. А без поддържане на природните дадености целият икономически отрасъл е застрашен от драстичен регрес и това може да се види на практика в района. Ето защо организирането и осъществяването една подобна цялостна инициатива, чиято цел е да демонстрира как чрез принципите на доброволчеството е възможно да се постигнат отлични резултати в подобряване на екологичните условия, ще въздействат пряко върху местното население като способстват за качественото и устойчиво развитие на района.
Срещата имаше за цел да допринесе за разпространяването и развитието на основните принципи на доброволчеството сред целевите групи. Всички тези проблеми очакват разрешаването си с активното участие на младите хора, които в обозримо бъдеще ще бъдат отговорни за прилагането на успешни модели на управление в райони, близки до характеристиките на общините от Средногорието и Подбалкана.
Проект „Зеленото злато на Европа“ (2018-1-BG01-ESC31-061169) е финансиран от Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС. Публикациите излагат единствено възгледите на автора, като програмата и Европейската комисията не носят отговорност за изчерпателността и верността на информацията, посочена тук, нито за възможните начини за нейната употреба.