Независимо от развилата се неблагоприятна епидемична обстановка в страната, младите земеделски производители трябваше да засадят своите култури. Членовете на Неформална група „Сентинел“ присъстваха на дейностите по засяването на картофи, които са основен поминък за местното население в района на Средногорието. Повод за нашето включване в дейностите по сеитба бе да получим от първа ръка обратна връзка от младите земеделци за трудностите, отношението и възгледи им, свързани с отглеждането на земеделски култури в един географски отдалечен и високопланински регион и то в труден за целия свят период на пандемия.
Картофът (Solanum tuberosum) произлиза от Южна Америка. Отглеждани обикновено заради съдържащите си скорбяла грудки, картофите съставляват важна част от културата на Андите и фермерите отглеждат много разновидности, притежаващи голямо разнообразие на цветове и форми. Разпространяват се в останалата част на света след контакта на европейците с Америка в късния XV и ранния XVI век. В Южна Америка се срещат над 200 диворастящи вида.
В България в зависимост от типа на производството, картофите се делят на ранни, средноранни и основна реколта. Първите две групи бързо образуват по-малки клубени, без дебела кожица и са предназначени за бърза консумация. Картофите от основна реколта, наричани и зимни картофи, по-бавно образуват големи клубени, кожата е по-дебела и имат дълъг срок на съхранение. Повърхността на картофите може да бъде с кафяв, жълт, розов, червен и лилав (понякога наричан „син“) цвят. Месестата част може да е бяла или да съответства на цвета на кожата.
В Копривщица сеитбата на картофи обикновено се осъществява през месец май. В случай че картофите са били засадени твърде рано, отколкото е необходимо за определен сорт, има вероятност от ранно пролетно измръзване, което не е рядкост за района дори през април. Следователно е необходимо да се проучат предварително избраните сортове и техните характеристики, като се вземе предвид оптималният период за сеитба. Самият процес на сеитба за района на Средна гора се осъществява чрез сеялка или с помощта на животинска тяга.
Основните трудности, пред които са изправени младите земеделски производители в района са:
– висока себестойност на посевен материал, механизирана обработка, подхранващи вещества и растителнозащитни препарати;
– необходимост от непрекъснато наблюдение на растенията;
– непрекъснати дейности по борба с фитопатогени и неприятели по растенията (в т.ч. и дивите свине, които нанасят много щети в района);
– липсата на работна ръка, особено в периода по сеитба и прибиране на реколтата;
– природни фактори (градушки, наводнения, засушаване, слани, ерозия и др.);
– липсата на държавна подкрепа за осъществяване на качествени дейности по прилагане на ротация на културите;
Проект „Приятели на гората“ (2019-3-BG01-ESC31-077798) е финансиран от Програма „Европейски корпус за солидарност“ на ЕС. Публикациите излагат единствено възгледите на автора, като програмата и Европейската комисията не носят отговорност за изчерпателността и верността на информацията, посочена тук, нито за възможните начини за нейната употреба.