Използва се достъпния в търговската мрежа цветен спрей, който по-трудно се отмива от водата и е по-устойчив на атмосферните условия. Мартин Тодоров показа нагледно как се прави маркировка и обясни цялостния организационен процес, който следва да се нанесе върху картографски ориентир.
В момента в България за голяма част от „екопътеките“ не се полагат никакви грижи след тяхното създаване. Масовата практика е те да се изградят с помощта на проектно финансиране, като в последствие комплексното съоръжение се оставя на произвола. С тази цел членовете на „Сентинел“ се старае да запознава периодично жителите и гостите на района с някои основни изисквания за поддръжката на тези любими за много хора места:
• Екопътеките са ориентирани към масовия турист, поради което информацията трябва да е достъпна (най-добре многоезична), а когато е схематична, да е лесна за възприемане;
• Маршрутът на пътеката следва да е логически обусловен, базиран на вече съществуващи пътеки или естествени горски „просеки“;
• Трябва да имат познавателен характер;
• Самото изграждане и поддръжка трябва по възможност да се осъществява без нарушаване на околната среда и да внушават на ползващите ги уважение към природата;
• Да отговарят на ясно определени стандарти за безопасност;
• Да се управляват устойчиво;
• Да са географски и времево достъпни (продължителност до 4 часа, отсъствие на пасажи, изискващи специализирана екипировка или специални умения).
За да се обозначи една екопътека като такава, не е достатъчно само да бъде маркирана, а е необходимо тя да бъде и надлежно картирана. С възможностите на съвременната техника това може да стане много лесно, прилагайки достъпни навигационни решения. Целта е екопътеката да се превърне в безопасно и поддържано място, с изградени допълнителни съоръжения – мостчета, пейки, беседки, площадки, почистени пътища от паднали клони и т.н. Всичко това трябва да е еко-съобразно и не нарушаващо, а облагородяващо заобикалящата ни природа.
